Можете да разгледате правилата и разпоредбите в други юрисдикции.
Фирма, предоставяща платежни услуги, трябва да получи лиценз от Bank of Indonesia. BI Reg 22 разделя доставчиците на платежни системи на доставчици на платежни услуги и доставчици на инфраструктура на платежни системи. Доставчиците на платежни системи се определят като банки или небанкови институции, които предоставят услуги за улесняване на платежни транзакции за потребителите на услуги. Те могат да извършват следните дейности: (1) предоставяне на информация за източника на финансиране; (2) услуги по иницииране или придобиване на плащане; (3) управление на източника на средства; и (4) услуги за парични преводи. Доставчиците на инфраструктура на платежни системи са определени в Правило 22 на BI като страни, които предоставят инфраструктура, която може да се използва за извършване на парични преводи от името на техните участници. Доставчиците на инфраструктура на платежни системи могат да предоставят услуги за клиринг или окончателен сетълмент в полза на участниците. Подробните лицензионни изисквания са описани подробно в BI регламент 23/6 за доставчици на платежни услуги и в BI регламент 23/7 за доставчици на инфраструктура на платежни системи.1
BI Reg 22, BI Reg 23/6 и BI Reg 23/7 вече ограничават чуждестранната собственост върху доставчици на платежни системи. Преди това ограничението беше ограничено до издатели на електронни пари, принципали, доставчици на превключване, доставчици на клиринг и доставчици на окончателен сетълмент. Небанковите доставчици на платежни услуги трябва да притежават най-малко 15 процента от общите акции, като поне 51 процента от тези акции с право на глас се държат от местна страна или партии. Доставчиците на инфраструктура за платежни системи трябва да притежават най-малко 80 процента от общите акции и акции с право на глас, притежавани от местната партия или партии. Тези ограничения за чуждестранна собственост се отменят за съществуващи доставчици на платежни услуги и доставчици на инфраструктура на платежни системи (т.е. лицензополучатели на Bank Indonesia до влизането в сила на новите правила на Bank Indonesia). Съществуващите доставчици на платежни услуги и доставчиците на инфраструктура на платежни системи обаче трябва да коригират своите чуждестранни дялови участия, ако има промени в техните дялови участия в бъдеще.1
BI Reg 23/6 и BI Reg 23/7 също увеличават изискването за минимален капитал за нови субекти, кандидатстващи за доставчик на платежни услуги или лиценз за доставчик на инфраструктура на платежна система. Минималните капиталови изисквания за доставчиците на платежни услуги варират според категорията на лиценза. Лицензът от категория 1, който включва услуги за информация за сметка, иницииране на плащане, услуги за придобиване, услуги за откриване на сметки и услуги за парични преводи, има минимален първоначален внесен капитал от 15 милиарда рупии. Минималният първоначален внесен капитал за лиценз от категория 2, обхващащ услуги за информация за сметки и услуги по иницииране на плащане и придобиване, е 5 милиарда рупии, а лицензът от категория 3, покриващ услуги за парични преводи и други дейности, определени от Банката на Индонезия, има минимално първоначално платено количество. капитал от 500 милиона рупии за лицензополучатели, които не предоставят система, която други доставчици на платежни услуги могат да използват, и 1 милиард рупии за лицензополучатели, които предоставят система, която други доставчици на платежни услуги могат да използват. Независимо от горното, всички чуждестранни инвестиционни компании все още трябва да имат минимален първоначален внесен капитал от 10 милиарда рупии.1
За доставчиците на инфраструктура на платежни системи минималният първоначален внесен капитал е 100 милиарда рупии.1
В допълнение, BI Reg 22, заедно с BI Reg 23/6 и BI Reg 23/7, въвежда концепцията за текущия капитал. Настоящият капитал трябва да се попълва от доставчиците на платежни системи, докато те извършват дейностите на платежната система. Изчисляването на текущия капитал се различава при различните доставчици и не е конкретно посочено в разпоредбите на Банката на Индонезия. От доставчиците на платежни системи се очаква да извършат самооценка, за да изчислят текущия капитал, но Bank Indonesia ще направи окончателното определяне на текущите капиталови изисквания за конкретен доставчик на платежни системи.1
Наредба на MOCI № 5 от 2020 г. относно доставчиците на частни електронни системи от 24 ноември 2020 г., изменена с Наредба № 10 на MOCI от 2021 г. от 21 май 2021 г. (MOCI Reg 5), изисква частните доставчици на електронни системи (ESP) да предоставят достъп към техните електронни системи или електронни данни към (1) упълномощени институции за надзорни цели и (2) служители на правоприлагащите органи за прилагане на закони, по-специално наказателни разследвания, съдебни преследвания и процеси, провеждани в Индонезия. Частният ESP е дефиниран в MOCI Reg 5 като физическо лице, юридическо лице или член на обществеността, който управлява електронна система. Електронната система се дефинира допълнително като набор от електронни устройства и процедури, които служат за подготовка, събиране, обработка, анализиране, съхраняване, показване, публикуване, предаване или разпространение на електронна информация. Като такива частните ESP са длъжни да предоставят своите електронни данни за клиенти или продукти на властите като съответни трети страни.1
След издаването на BI Reg 22 в края на 2020 г., Bank Indonesia издаде две правила за прилагане, в сила от 1 юли 2021 г., а именно BI Reg 23/6 и BI Reg 23/7. Съществуващите доставчици на платежни системи са в процес на преобразуване на лицензи въз основа на новия режим на платежни системи в съответствие с тези правила.1
