Можете да разгледате правилата и разпоредбите в други юрисдикции.
Наредбите за платежните услуги и доставчиците на платежни услуги и издаването на електронни пари, както и Съобщението относно информационните системи на платежните институции и институциите за електронни пари и услугите за обмен на данни в областта на доставчиците на платежни услуги бяха публикувани в Държавен вестник от 1 декември 2021 г. се определя преходен период от една година от датата на влизане в сила за спазване на всички нови разпоредби, въведени от регламента. Регламентът отменя предишния Регламент, а именно Регламента за платежните услуги и издаването на електронни пари и платежните институции и дружествата за електронни пари, и има за цел да регулира по-стриктно дейността и услугите на платежните институции и дружествата за електронни пари.1
Съгласно Наредбата за платежните услуги и доставчиците на услуги по издаване на електронни пари и платежни услуги са затегнати изискванията към заявленията за разрешение за извършване на дейност чрез оценка на два етапа: етап на проучване на информацията и финален етап. Корпоративното име на компания, кандидатстваща за разрешение за дейност, трябва да съдържа фрази, указващи, че тя е платежна институция или институция за електронни пари, а таксата за кандидатстване за разрешение за разрешение е регулирана на 500 000 TL. В допълнение, платеният без тайно договаряне капитал на компанията е увеличен до 5,5 милиона лири за платежни институции, предоставящи посреднически услуги за плащане изключително на фактури, 9 милиона лири за други платежни институции и 25 милиона лири. лири за институции за електронни пари. Освен това, съгласно регламента, институциите вече са длъжни да плащат лицензионна такса от 1 милион лири при получаване на разрешение за дейност.1
Доставчиците на платежни услуги имат значителни отговорности и са длъжни да получат CBR лиценз. Освен това от доставчиците на платежни услуги се изисква да поддържат поверителност в съответствие с турското законодателство, а именно Закона за банките, Турския търговски кодекс, Турския наказателен кодекс и Закона за защита на личните данни. Това задължение ограничава споделянето на данни по начин, който може да се разглежда като насърчаване на конкуренцията. Въпреки това Закон № 7192, който въвежда серия от изменения на Закон № 6493, предвижда, че ЦБР има правомощието да издава подзаконови актове, които могат да изискват от доставчиците на платежни услуги да обменят данни с други доставчици на платежни услуги. В тази връзка, съгласно Наредбата за банковите информационни системи и електронните банкови услуги, лични финансови данни на клиенти в банките могат да бъдат прехвърляни на трети лица, а именно трети страни доставчици, с разрешение на клиента. В този модел финансовите данни, които принадлежат на клиенти и не се споделят между банките, вече не са частни за банките и се хостват на обща платформа по искане и със съгласието на клиента, което прави данните достъпни за финтех компаниите.1
