Можете да разгледате правилата и разпоредбите в други юрисдикции.
Секторът на платежните услуги беше един от първите в немската финансова индустрия, в който финтех компаниите станаха активни и видими. Това е една от причините за фрагментацията на пазара на платежни услуги, който напоследък започна да се консолидира. Значителни промени по отношение на финтех дойдоха с втората Директива за платежните услуги (PSD II), която беше въведена в германското законодателство в началото на 2018 г. Ревизираният режим на платежни услуги разкри нови бизнес възможности, особено за динамичните финтех компании. Причината за това беше, че ревизираният ZAG въведе услугите за информация за сметката и услугите за иницииране на плащане като нови платежни услуги. Доставчиците на тези услуги са получили правни действия за достъп до платежни сметки срещу банките, които поддържат тези платежни сметки за своите клиенти. Това се разглежда като вододел, тъй като традиционните банки вече не могат да попречат на своите конкуренти да имат достъп до сметките на клиенти, които са дали съгласието си (отворено банкиране). Опитът обаче показва, че осигуряването на необходимите интерфейси за приложно програмиране е процес, който отнема много време. Освен това някои наблюдатели на пазара критикуват кредиторите за използването на правилата на PSD II като инструмент за предотвратяване на конкуренцията от страна на финтех компаниите (например за това, че вече не предлагат установени преди това връзки чрез германския независим протокол за онлайн банкиране (FinTS)).1
Допълнителните възможности за бизнес идват с допълнителна тежест от регулиране. Предоставянето на платежни услуги обикновено изисква лиценз, освен ако не се прилагат определени изключения. Обхватът на това изискване за лиценз се простира до доставчици на информация за сметка и услуги за иницииране на плащане, дори ако тези доставчици на услуги никога не поемат във владение средствата на своите клиенти. В резултат на това нормативните изисквания за лиценз за предоставяне на услуги за иницииране на плащане или информация за сметка са по-малко строги, отколкото за лиценз за предоставяне на традиционни платежни услуги.1
Ревизираният ZAG има за цел да насърчи технологичните иновации и конкуренцията на пазара на плащания. Съгласно съответните разпоредби (раздел 58a ZAG), които някои наблюдатели на пазара наричат „Lex Apple Pay“, доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари са получили правото на достъп до определена ключова техническа инфраструктура. „Системни дружества“, които улесняват, чрез услуги на техническата инфраструктура, предоставянето на платежни услуги или извършването на бизнес с електронни пари в Германия, са длъжни, по искане на доставчика на платежни услуги или издателя на електронни пари, да предоставят тези услуги на техническата инфраструктура и да осигури необходимия достъп след разглеждане и без неоправдано забавяне. Задължението не се прилага, ако съответната техническа инфраструктура се използва от не повече от 10 доставчици на платежни услуги или издатели на електронни пари или ако компанията има не повече от 2 милиона регистрирани потребители. Дружеството може също да откаже достъп по обективни причини; например, ако сигурността и целостта на услугите на техническата инфраструктура са компрометирани. Неотдавнашните законодателни правила не се основават на законодателството на ЕС и се смята, че са реакция на отказа на някои системни доставчици да отворят своите системи, за да увеличат конкуренцията в мобилните плащания.2
Участие като адвокат в инвестиционни рискови фондове, провеждане на рискови сделки за M&A в областта на ИТ, поддръжка на iGaming и бизнес активи
Правна поддръжка на FinTech и Blockchain проекти
Цялостни правни услуги за бизнеса по корпоративно, данъчно право, законодателство за криптовалута, инвестиционни дейности
